Атаката на „Атака”

Способността на българския политически елит да ни предостави качествен политически продукт винаги е била под сериозен въпрос.

Лидерът на Атака Волен Сидеров

Не е един случая когато българските граждани сме се оказвали силно разочаровани от управленските решения на хората, които сме избрали за наши народни представители. Година след година даваме гласовете си за различни кандидати, надявайки се че този път сме направили правилния избор. Разбира се, разочарованието от поредния политически абсурд води до драстично намаляване на хората, желаещи да дадът гласовете си.

Обещай всичко необходимо за да спечелиш, а после прави каквото си искаш………..

Тъжно, но факт -  в българската политическа реалност се наблюдава утвърдилата се тенденция да има драстична разлика между политическите платформи на партиите , борещи се за властта и действията им след домогване до властта.

С течение на времето ставаме свидетели на най-различни PR техники за завладяване на публичното съзнание, който са основата за изграждане на политическите платформи.

Причината за техния успех се оказва романтичния копнеж на българското общество по “приказния рицар на бял кон”, който ще дойде и ще оправи всички нередности в нашата държава.

Всъщност, тази драстична разлика между обещания и последвалото управление у нас,  съществува защото ние го позволяваме. Докато българския избирател застава пред урните с детска наивност в сърцето си, че всичко обещано ще бъде факт  и не предприема нищо след като обещанията не бъдат спазени, политиците ще продължават безнаказано свойте своеволия.

Всеки народ заслужава своето правителство, своите политици, своята управляваща партия и своята опозиция.

 А именно – Щом го позволяваме, нямаме право да се сърдим, че се случва.

И така след всеки следващ политически абсурд, българският избирател прибавя още една силна доза разочарование  към своята статистика, което в повечето случай ескалира до отказ от участие в изборите.

Но „изненадващо” никой не се трогна особенно от все повече намаляващите гласове в урните. Резултатът -  с всеки следващи избори се измисляха всевъзможни кампании, чиято цел беше да подтикнат гражданите да застанат пред избирателните урни.

Именно този омагьoсан кръг доведе до възможността радикална партия като „Атака” да се домогне до необходимите гласове и да получи възможност за участие в управлението. Въпреки че стряскащите лозунги на партията и фанатичното поведение на нейния лидер поразително напомняха хитлеристките движения, те се оказаха достатъчно ефектни за да съберат протестния вот на отчаяния български гласоподавател. Така че Така появата на “Атака” в българския политически живот през 2005 г. бе предизвикана от трите Б-та в икономическия живот на българите – Бедност, Безработица, Безизходица.

От тогава насам сме свидетели на най-различни „интересни” кампании и идей от тази партия, която се оказа глуха за светлите идей на ЕС за толерантност към малцинствата.

Резултатът – България – страна, равноправен член на ЕС , която от доста години е в перманентна политическа криза, се сдоби с още един фактор за дестабилизация на управлението.

Изглежда че стратегията за развитие на тази партия е да превръща политическия живот у нас в постоянно политическо щоу. Последния гениален ход в тази насока, на който имахме честта да сме свидетели, бе решението им да опънат палатки пред президентството до свалянето на правителството.

Фургон на самия център! С изрядни документи, с разрешение от общината и благословия от кмета. Както самите активисти споделяха: „Бойко Борисов ни разреши да протестираме тук докато не падне правителството”.

Така вместо да се стремят да предложат продуктивен вариант за развитие и интеграция на управлението, те търсят канали за дестабилизацията му.

  

  Началото на протеста изглеждаше по следния начин : опънати тенти, обкичени с български знамена и флагове на партия „Атака". Пространството между трите най-важни държавни институции - президентството, Министерски съвет и парламента, се огласяше от патриотични песни, пуснати на max и лидерът на партията – Волен Сидеров, който апелираше за нашето внимание, като започваше свойте речи с обръщението – „Уважаеми братя и сестри българи...”. Той така и не разбра че голяма част от нас, българските граждани, не бихме се отъждествили с фарса, в който той превърна всичко у нас – от патриотичните песни до българския флаг – простотията не пощади нищо свято.

 Целта на протеста беше да се предизвикат предсрочни парламентарни избори през есента, а също и оставката на президента Георги Първанов.

Организираха три подписки - за оставката на държавния глава, за предсрочни избори и за оправдаването на граничния полицай Михаил Цонков, който заедно със свои колеги на 17 април се опитал да задържи турски бракониери, а след като те оказали съпротива, той стрелял и убил един от тях. 

 Изнасяха гръмки речи и скандирания,  което не доведе до нищо друго освен суматоха , която дойде в повече и на гражданите (живеещи и работещи) в района, както и до нападки между лидера на протеста – Волен Сидеров и кмета на София- Бойко Борисов.

Не знам на какво се дължеше гробовното мълчание на обществото по въпроса, едва ли никой не забеляза ставащото на жълтите павета – или просто повечето хора предпочитаха да обърнат глава настрана и да отминат с бърза крачка.

Но катунът, който цяло лято привличаше изумени погледи с яростните си речи и шаренията си, вече преминава всякаква граница. Какво в действителност се случва-цирк. Защото едва ли някой си въобразява, че правителството ще се изчерви от срам заради няколкото хиляди подписа, ще наведе виновно глава и ще се оттегли.

Факт е че повече Атака предоставиха информация през Август, че от началото на протеста( края на Юли) 20 хиляди българи  са се подписали под исканията на „Атака” за предсрочни избори и оставка на правителството и президента Георги Първанов на Народния парламент в столицата. Факт е обаче и че не беше предоставена и информация за възрастта на подписалите се, което поражда въпросът за тяхната зрялост (дали изобщо имат право на глас и биха имали право на участие в едни предсрочни избори), както и за способността им да преценят една политическа ситуация, изобщо за нивото на политическата им култура.

От другата страна на игрището пък е правителството, начело с БСП и ДПС. И за двете партии случаят с катуна е манна небесна – той е удобен повод да посочат с пръст опозицията и да кажат: „Ето, вижте ги какво представляват! И тия с фургона искат да ни свалят!”.  Което си е и самата истина – всеки разумен човек би се отвратил от този цирк, както вече отдавна сме се отвратили от циркът, който представлява цялото управление на България.

„Атака” се оказа доста неубедителна в протеста си, тъй като повечето хора, въпреки изявеното си недоволство от управлението, не желаят да свалят правителството. Пример за това са резултатите от проведена анкета на Алфа рисърч :

  Тази резервираност произтича до голяма степен от не толкова високото доверие към повечето десни партии, внесли в Народното събрание искането за вот на недоверие.

Или - защо да сваляме сегашното правителство, при положение че липсва ясна представа за развитието на едни предсрочни избори, и най-вече - поради липсата на подходящи лица и партии, за чиято подкрепа да отдадем гласа си.
Атаката на атака, чиято цел трябва да е да замени неползотворното управление, не стигна до никъде. Всъщност, този пореден техен манипулативен ход за домогване до властта реално не предложи никакви решения на проблемите у нас, а само създаде допълнителен хаос.

Действията на нейния водач го представят по-скоро като неуравновесен ексцентрик, отколкото като политик.

Наболялият проблем с неадекватните решения на нашите народни представители няма изгледи да достигне до своето решение. А нашия навик да търпим нелепостите, които ни предлагат, тъй като вече са се превърнали в част от нашето ежедневие, няма да спомогне за промяна.

Магистралите в България

Магистрала "Хемус"

Темата за българските магистрали е една от най-обсъжданите теми в България през целия период на прехода. Към момента имам чувството, че май нашата страна е единствената в Европа държава, която няма напълно завършена магистрала. Десетилетия наред българския народ гледа безнадеждните опити на различни правителства да построят, така важните за страната ни, ключови пътища. Проточването на строителството води до все по-големи разходи за държавата. Цената на километър нараства с всеки месец, и ако преди години построяването на един път бил в рамките на нормалните цени, то сега ставаме свидетели на цени двойно и тройно по-високи от допустимите. А докато се опитваме да изградим и една магистрала, наблюдаваме влошаване и на вече изградените участъци от пътната ни мрежа. Двете основни магистрали Тракия и Хемус се намират в ужасно състояние, което води до непрекъснати пътни произшествия. Тези две магистрали, които са ключови на страната ни се строят вече повече от 30 години, което е комично!!!

Магистрала "Тракия"

Ако допреди няколко години бяхме се отчаяли, че няма да имаме магистрали, то сега ми се струва, че имаме правителство, чийто приоритет са пътищата ни. Последните месеци наблюдаваме едно засилено строителство, което ме кара да бъда оптимист, че в най-скоро време ще може да се насладим на напълно завършена магистрала. Дано всичко по строителството мине нормално и към средата на 2012г. да можем да пътуваме безпроблемно от София до Бургас и обратно. Ако ли не, то това би била поредната машинация на политиците в България, целящо да спечели доверието на хората с празни обещания.

Всички ние, очакваме да видим как ще се развият нещата в близко бъдеще.

Магистралите в България

Софийските дупки

            Софийските дупки са един от най-често коментираните проблеми през последните години.

Класическа дупка

           „Дали ще доживеем да видим запълнени всички дупки в София?” е въпросът който си задава почти всеки софиянец всеки ден. 

Въпреки че се полагат повече усилия в последно време, все още не можем да кажем, че проблемът ще се реши скоро. Причината за това е най-вече в начина по който се работи. През последните 2-3 години Общината положи доста усилия да подобри пътната обстановка в града,като за пример бяха заделени доста повече пари за ремонти,  но все още наблюдаваме огромни кратери из софийските квартали.  Проблемът е в това, че все още няма качествен контрол от страна на Общината към фирмите изпълнители и ставаме свидетели на некачествена работа, която довежда до повторно запълване на дадена дупка.  Отговорността за качеството на ремонта трябва да е по-голяма, както и финансовите глоби също.  Второ, Столична община заедно с районните общини трябва да изгради стратегия за постепенно оправяне на кварталните улици.  Знаем, че това ще отнеме време, но така и така сме свикнали да караме по дупки!!! 

Качествен ремонт на пътната настилка липсва

Има светлина в края на тунела по темата с дупките, но за жалост софиянци трябва да проявят още търпение.  Дългите години отлагане на решение на проблема със софийските дупки ще се наложи сега да трябва да чакаме постепенно да станат нещата.  В години на тежка икономическа криза и при липса на средства за ремонт ще се наложи да потърпим още.

Държавата, в която искам да живея!

            В каква България искам да живея е един въпрос, който всеки от нас си е задавал много пъти и едва ли е успявал да си отговори напълно. Именно защото няма как един сам човек , пък дори и в мислите си, да обхване всички области, теми и части на държавата, които имат належаща нужда от корекция. Все пак не бива да се забравя, че колкото и напред да тръгне тя в един момент, колкото и високо ниво на развитие да се постигне някога, винаги, ние, хората ще имаме нови и нови желания и критики.

           

            Аз искам да живея в България. Искам да допринеса с нещо за това, тя да бъде едно по – добро място. Искам да мога да стигам от единия до другия край на страната за три часа, а по диагонал за четири. Искам и да си плащам съответната такса за това. Освен за мое удоволствие, такова инфраструктурно подобрение би донесло на България и голям финансов ресурс, вследствие стратегическото ни географско положение.

            Искам също така, ако, не дай си боже, ми се наложи престой в болница, да мога да получа най – доброто обслужване, както медицинско, така и техническо. Искам да знам, че парите, които отделям всеки месец от заплатата си се харчат именно за това. Ако и здравното и пенсионното осигуряване бъдат индивидуални и обвързани със личната заплата на всеки, ще има толкова хора, които искат да работят на минимални ставки. По този начин парите от заплатите в частния сектор ще излязат наяве и държавата ще генерира много по – големи приходи от данъци.

           Искам да съм сигурен, че децата ми няма да си губят времето в училище и в университета. Ще учат неща, които реално ще им бъдат полезни в живота. Ще получат истинска квалификация не само на хартия, но и на практика. И ще знаят, че това се случва и в България, а не само в другите държави. Това е единствения начин да ги задържим тук.

           Много неща искам още да се променят в България, но знам че много от тях изискват години време, за да се осъществят. Това което искам най – много е ние, хората да започнем да гледаме по – перспективно на нещата. Да разберем, че всяко хубаво нещо изисква време,за да се случи и да имаме самосъзнание, като общество, за да помогнем всеки колкото може. Живеейки в хаос, голяма част от който, сами си създаваме, нямаме никакъв шанс за промяна. И това е най – важното, което трябва да разберем.

България в Европейския съюз - няколко години след присъединяването

Така бленувания от българите - Европейски парламент

           

        В навечерието на четвъртата година от членството на България в Европейския съюз, могат да се направят много изследвания и анализи дали България беше готова да бъде приета в голямото европейско семейство и къде се намира сега. 

Готова ли беше България да бъде член на съюза?

Според много политици и анализатори нашата страна не бе готова нито тогава, през 2007, нито сега. Дългите години на преход, през които мина страната ни, съчетани с много вътрешни проблеми и кризи, забавиха доста демократичното развитие на България, за разлика от останалите страни от Централна и Източна Европа. Но за жалост не само вътрешната обстановка оказа влияние. През 90-те години станахме свидетели на много международни кризи и конфликти в Европа, които също оказаха влияние върху нашата страна.

 

           Но ако трябва да започнем от някъде, то, може би най-добре, би било да се види първо вътрешната политическа обстановка в България. След демократичните промени през 1989г. България започна своя демократически преход. Нежеланието на някои, незнанието от страна на други и неяснотата на трети попречи страната ни да започне още в началото на 90-те качествени реформи, които биха позволили да бъде изградена една развита демокрация. Тежкото наследство от социализма завари неподготвени българските политици от началото на 90-те. Честите политически кризи, в които изпадаше страната ни през първите години на прехода, доведоха до най-кризисния момент през 1997г, когато в България настъпи тежка финансова криза с висока хиперинфлация. Реално, след падането от власт на правителството на Жан Виденов, бе даден мощен тласък на реформите в България. Реформи, които според мен се забавиха с близо 7 години. Това забавяне, за жалост, ни отдалечи от най-важната стратегическа цел на страната, а именно пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО.

           

Иван Костов и Симеон Сакскобургготски гледат към Европа

         Последвалите две правителства на Иван Костов и Симеон Сакскобурготски продължиха да работят активно за постигането на тези две цели и това доведе до успех. През 2004г. България стана пълноправен член на НАТО, а през 2007г., по време на правителството, нашата страна стана пълноправен член на ЕС. Въпреки бързите темпове на развитие, увеличаването на външните инвестиции, нарастването на брутния вътрешен продукт и други фактори, в навечерието на влизането ни в ЕС през 2007г. започна да се наблюдава известен спад в реформата в България. В много сектори бяха направени по-скоро козметични корекции, отколкото качествени промени. Това започна да става проблем през първите месеци след приемането ни в съюза, когато се видя, че трудно успяваме да прилагаме в България европейското право, както и да достигнем средното европейско ниво. През тези първи месеци, сред обществото, започна да се задава въпросът „Дали България бе готова да стане член на ЕС? ” и поради какви причини бяхме допуснати да станем част от голямото европейско семейство. Според мнозина, реалната причина да бъдем допуснати е изцяло геополитическа и геостратегическа. Стратегическото място на България на Балканския полуостров позволява разширяване на Единния европейски пазар на изток към бившите социалистически републики и Русия. 

Европейския съюз като надзирател

            Друг пример за това, че нашата страна не бе готова да бъде член на съюза, са ежегодните доклади от Европейската комисия за развитието на България. Постоянната критика от Брюксел по теми като съдебната система, здравеопазване, слаба администрация, почти никакво усвояване на еврофондове и др. е показателно за това, че България изпитва огромни затруднения след приемането. Според мнозина българи, голям проблем за страната ни е липсата на политическа воля за довършване на започнатите реформи.

            Новоизбраното правителство на Бойко Борисов показва решителни желания за промяна. Силната политическа воля, съчетана с бързи действия, дадоха резултат в първите месеци след парламентарните избори през 2009г. Резултатите не закъсняха и в момента, с оглед на международната икономическа криза, която се появи в края на 2007г., България, с своята дисциплинирана политика показва, че може да бъде пълноправен член на ЕС и че може да стана стабилитет за региона.