Държавата, в която искам да живея!

            В каква България искам да живея е един въпрос, който всеки от нас си е задавал много пъти и едва ли е успявал да си отговори напълно. Именно защото няма как един сам човек , пък дори и в мислите си, да обхване всички области, теми и части на държавата, които имат належаща нужда от корекция. Все пак не бива да се забравя, че колкото и напред да тръгне тя в един момент, колкото и високо ниво на развитие да се постигне някога, винаги, ние, хората ще имаме нови и нови желания и критики.

           

            Аз искам да живея в България. Искам да допринеса с нещо за това, тя да бъде едно по – добро място. Искам да мога да стигам от единия до другия край на страната за три часа, а по диагонал за четири. Искам и да си плащам съответната такса за това. Освен за мое удоволствие, такова инфраструктурно подобрение би донесло на България и голям финансов ресурс, вследствие стратегическото ни географско положение.

            Искам също така, ако, не дай си боже, ми се наложи престой в болница, да мога да получа най – доброто обслужване, както медицинско, така и техническо. Искам да знам, че парите, които отделям всеки месец от заплатата си се харчат именно за това. Ако и здравното и пенсионното осигуряване бъдат индивидуални и обвързани със личната заплата на всеки, ще има толкова хора, които искат да работят на минимални ставки. По този начин парите от заплатите в частния сектор ще излязат наяве и държавата ще генерира много по – големи приходи от данъци.

           Искам да съм сигурен, че децата ми няма да си губят времето в училище и в университета. Ще учат неща, които реално ще им бъдат полезни в живота. Ще получат истинска квалификация не само на хартия, но и на практика. И ще знаят, че това се случва и в България, а не само в другите държави. Това е единствения начин да ги задържим тук.

           Много неща искам още да се променят в България, но знам че много от тях изискват години време, за да се осъществят. Това което искам най – много е ние, хората да започнем да гледаме по – перспективно на нещата. Да разберем, че всяко хубаво нещо изисква време,за да се случи и да имаме самосъзнание, като общество, за да помогнем всеки колкото може. Живеейки в хаос, голяма част от който, сами си създаваме, нямаме никакъв шанс за промяна. И това е най – важното, което трябва да разберем.