Магистралите в България

Магистрала "Хемус"

Темата за българските магистрали е една от най-обсъжданите теми в България през целия период на прехода. Към момента имам чувството, че май нашата страна е единствената в Европа държава, която няма напълно завършена магистрала. Десетилетия наред българския народ гледа безнадеждните опити на различни правителства да построят, така важните за страната ни, ключови пътища. Проточването на строителството води до все по-големи разходи за държавата. Цената на километър нараства с всеки месец, и ако преди години построяването на един път бил в рамките на нормалните цени, то сега ставаме свидетели на цени двойно и тройно по-високи от допустимите. А докато се опитваме да изградим и една магистрала, наблюдаваме влошаване и на вече изградените участъци от пътната ни мрежа. Двете основни магистрали Тракия и Хемус се намират в ужасно състояние, което води до непрекъснати пътни произшествия. Тези две магистрали, които са ключови на страната ни се строят вече повече от 30 години, което е комично!!!

Магистрала "Тракия"

Ако допреди няколко години бяхме се отчаяли, че няма да имаме магистрали, то сега ми се струва, че имаме правителство, чийто приоритет са пътищата ни. Последните месеци наблюдаваме едно засилено строителство, което ме кара да бъда оптимист, че в най-скоро време ще може да се насладим на напълно завършена магистрала. Дано всичко по строителството мине нормално и към средата на 2012г. да можем да пътуваме безпроблемно от София до Бургас и обратно. Ако ли не, то това би била поредната машинация на политиците в България, целящо да спечели доверието на хората с празни обещания.

Всички ние, очакваме да видим как ще се развият нещата в близко бъдеще.

Магистралите в България

Софийските дупки

            Софийските дупки са един от най-често коментираните проблеми през последните години.

Класическа дупка

           „Дали ще доживеем да видим запълнени всички дупки в София?” е въпросът който си задава почти всеки софиянец всеки ден. 

Въпреки че се полагат повече усилия в последно време, все още не можем да кажем, че проблемът ще се реши скоро. Причината за това е най-вече в начина по който се работи. През последните 2-3 години Общината положи доста усилия да подобри пътната обстановка в града,като за пример бяха заделени доста повече пари за ремонти,  но все още наблюдаваме огромни кратери из софийските квартали.  Проблемът е в това, че все още няма качествен контрол от страна на Общината към фирмите изпълнители и ставаме свидетели на некачествена работа, която довежда до повторно запълване на дадена дупка.  Отговорността за качеството на ремонта трябва да е по-голяма, както и финансовите глоби също.  Второ, Столична община заедно с районните общини трябва да изгради стратегия за постепенно оправяне на кварталните улици.  Знаем, че това ще отнеме време, но така и така сме свикнали да караме по дупки!!! 

Качествен ремонт на пътната настилка липсва

Има светлина в края на тунела по темата с дупките, но за жалост софиянци трябва да проявят още търпение.  Дългите години отлагане на решение на проблема със софийските дупки ще се наложи сега да трябва да чакаме постепенно да станат нещата.  В години на тежка икономическа криза и при липса на средства за ремонт ще се наложи да потърпим още.

Държавата, в която искам да живея!

            В каква България искам да живея е един въпрос, който всеки от нас си е задавал много пъти и едва ли е успявал да си отговори напълно. Именно защото няма как един сам човек , пък дори и в мислите си, да обхване всички области, теми и части на държавата, които имат належаща нужда от корекция. Все пак не бива да се забравя, че колкото и напред да тръгне тя в един момент, колкото и високо ниво на развитие да се постигне някога, винаги, ние, хората ще имаме нови и нови желания и критики.

           

            Аз искам да живея в България. Искам да допринеса с нещо за това, тя да бъде едно по – добро място. Искам да мога да стигам от единия до другия край на страната за три часа, а по диагонал за четири. Искам и да си плащам съответната такса за това. Освен за мое удоволствие, такова инфраструктурно подобрение би донесло на България и голям финансов ресурс, вследствие стратегическото ни географско положение.

            Искам също така, ако, не дай си боже, ми се наложи престой в болница, да мога да получа най – доброто обслужване, както медицинско, така и техническо. Искам да знам, че парите, които отделям всеки месец от заплатата си се харчат именно за това. Ако и здравното и пенсионното осигуряване бъдат индивидуални и обвързани със личната заплата на всеки, ще има толкова хора, които искат да работят на минимални ставки. По този начин парите от заплатите в частния сектор ще излязат наяве и държавата ще генерира много по – големи приходи от данъци.

           Искам да съм сигурен, че децата ми няма да си губят времето в училище и в университета. Ще учат неща, които реално ще им бъдат полезни в живота. Ще получат истинска квалификация не само на хартия, но и на практика. И ще знаят, че това се случва и в България, а не само в другите държави. Това е единствения начин да ги задържим тук.

           Много неща искам още да се променят в България, но знам че много от тях изискват години време, за да се осъществят. Това което искам най – много е ние, хората да започнем да гледаме по – перспективно на нещата. Да разберем, че всяко хубаво нещо изисква време,за да се случи и да имаме самосъзнание, като общество, за да помогнем всеки колкото може. Живеейки в хаос, голяма част от който, сами си създаваме, нямаме никакъв шанс за промяна. И това е най – важното, което трябва да разберем.

България в Европейския съюз - няколко години след присъединяването

Така бленувания от българите - Европейски парламент

           

        В навечерието на четвъртата година от членството на България в Европейския съюз, могат да се направят много изследвания и анализи дали България беше готова да бъде приета в голямото европейско семейство и къде се намира сега. 

Готова ли беше България да бъде член на съюза?

Според много политици и анализатори нашата страна не бе готова нито тогава, през 2007, нито сега. Дългите години на преход, през които мина страната ни, съчетани с много вътрешни проблеми и кризи, забавиха доста демократичното развитие на България, за разлика от останалите страни от Централна и Източна Европа. Но за жалост не само вътрешната обстановка оказа влияние. През 90-те години станахме свидетели на много международни кризи и конфликти в Европа, които също оказаха влияние върху нашата страна.

 

           Но ако трябва да започнем от някъде, то, може би най-добре, би било да се види първо вътрешната политическа обстановка в България. След демократичните промени през 1989г. България започна своя демократически преход. Нежеланието на някои, незнанието от страна на други и неяснотата на трети попречи страната ни да започне още в началото на 90-те качествени реформи, които биха позволили да бъде изградена една развита демокрация. Тежкото наследство от социализма завари неподготвени българските политици от началото на 90-те. Честите политически кризи, в които изпадаше страната ни през първите години на прехода, доведоха до най-кризисния момент през 1997г, когато в България настъпи тежка финансова криза с висока хиперинфлация. Реално, след падането от власт на правителството на Жан Виденов, бе даден мощен тласък на реформите в България. Реформи, които според мен се забавиха с близо 7 години. Това забавяне, за жалост, ни отдалечи от най-важната стратегическа цел на страната, а именно пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО.

           

Иван Костов и Симеон Сакскобургготски гледат към Европа

         Последвалите две правителства на Иван Костов и Симеон Сакскобурготски продължиха да работят активно за постигането на тези две цели и това доведе до успех. През 2004г. България стана пълноправен член на НАТО, а през 2007г., по време на правителството, нашата страна стана пълноправен член на ЕС. Въпреки бързите темпове на развитие, увеличаването на външните инвестиции, нарастването на брутния вътрешен продукт и други фактори, в навечерието на влизането ни в ЕС през 2007г. започна да се наблюдава известен спад в реформата в България. В много сектори бяха направени по-скоро козметични корекции, отколкото качествени промени. Това започна да става проблем през първите месеци след приемането ни в съюза, когато се видя, че трудно успяваме да прилагаме в България европейското право, както и да достигнем средното европейско ниво. През тези първи месеци, сред обществото, започна да се задава въпросът „Дали България бе готова да стане член на ЕС? ” и поради какви причини бяхме допуснати да станем част от голямото европейско семейство. Според мнозина, реалната причина да бъдем допуснати е изцяло геополитическа и геостратегическа. Стратегическото място на България на Балканския полуостров позволява разширяване на Единния европейски пазар на изток към бившите социалистически републики и Русия. 

Европейския съюз като надзирател

            Друг пример за това, че нашата страна не бе готова да бъде член на съюза, са ежегодните доклади от Европейската комисия за развитието на България. Постоянната критика от Брюксел по теми като съдебната система, здравеопазване, слаба администрация, почти никакво усвояване на еврофондове и др. е показателно за това, че България изпитва огромни затруднения след приемането. Според мнозина българи, голям проблем за страната ни е липсата на политическа воля за довършване на започнатите реформи.

            Новоизбраното правителство на Бойко Борисов показва решителни желания за промяна. Силната политическа воля, съчетана с бързи действия, дадоха резултат в първите месеци след парламентарните избори през 2009г. Резултатите не закъсняха и в момента, с оглед на международната икономическа криза, която се появи в края на 2007г., България, с своята дисциплинирана политика показва, че може да бъде пълноправен член на ЕС и че може да стана стабилитет за региона.